Екраните и речта на детето: какво показват изследванията от 2026 г.

През август 2026 г. в JAMA Pediatrics излезе норвежко проследяващо изследване, което тръгва от въпрос, който чуваме в кабинета почти всяка седмица: пречат ли екраните на речта на детето. Отговорът е по-интересен от очакваното — и по-скоро е за нас, родителите, отколкото за децата.

Какво показва изследването

Учени от Университета в Осло проследяват деца от 5 до 7 години и всяка година измерват колко думи разбират и как се справят с граматиката. Откриват две неща:

• Колкото повече време основният родител прекарва в телефона си, толкова по-бавно расте разбираният речник на детето.
• Децата, които имат собствено устройство, се справят по-слабо с езиковите задачи в същия период.

Обърнете внимание на първото. Не се измерва колко гледа детето, а колко гледа родителят. Обяснението е просто: всяка минута в телефона е минута, в която не се говори с детето, не се отговаря на въпроса му и не се коментира какво става наоколо. А езикът се учи точно в тези разговори.

Едно уточнение, което изследователите сами правят: това е наблюдение, не експеримент. То показва връзка, а не че екранът е причината. Възможно е уморените и претоварени семейства едновременно да са и по-често в телефона, и по-малко да говорят. Затова не приемайте числата като присъда.

Какво наистина помага: разговорът

През 2026 г. в International Journal of Language & Communication Disorders излезе обзор на 26 проучвания с 1407 деца под 5 години, застрашени от езиково нарушение. От тях 9 са строги клинични изпитвания с 947 деца. Изводът: когато логопед обучи родителя как да говори с детето у дома, езикът се подобрява. Ефектът е ясен при разбирането на речта, а при говоренето — по-малък и по-непостоянен.

С други думи: няколко седмици променено общуване вкъщи вършат работа, но не правят чудо за една вечер. Затова в кабинета почти винаги работим и с родителя, не само с детето.

Пет неща, които може да пробвате тази седмица

• Телефонът настрана в три момента от деня: хранене, път към детската градина или училище и лягане. Това са часовете, в които се говори най-много.
• Отговаряйте на това, което детето каже, а не на това, което искате да каже. Ако посочи и каже „куче“, продължете с „да, голямо черно куче“. Това добавяне на дума е най-силният познат инструмент.
• Четете така, че детето да говори. Питайте „какво прави той?“ вместо да четете страницата дословно.
• Ако има екран, гледайте заедно и коментирайте. Самостоятелното гледане помага най-малко.
• Собствено устройство — колкото може по-късно. Общото устройство в общата стая е различно от таблет в детската стая.

Кога да се обадите на логопед

Проследяването е добре, но чакането с месеци не е. Потърсете консултация, ако:

• на 2 години детето използва под 50 думи или не свързва две думи;
• на 3 години говорът му е неразбираем за чужд човек;
• в първи клас бърка букви, които вече е знаело, или не разбира какво е прочело;
• има запъване, което се задържа повече от 6 месеца;
• вие усещате, че нещо не е наред. Родителската тревога е добър индикатор.

Първата среща при нас е диагностична: около 90 минути, в които проверяваме какво детето разбира, как говори и какво му е трудно. Излизате с ясен отговор — има ли нужда от терапия и откъде се започва. Понякога отговорът е „изчакайте и правете това вкъщи“, и това също е резултат.

Работим в Бяла Слатина, а за семейства извън региона провеждаме и онлайн консултации. Час се запазва онлайн за около две минути.

Източници

• Anmarkrud Ø. et al. Screen Use and Children’s Language Development From Ages 5 to 7 Years. JAMA Pediatrics, 17 август 2026 г.
• Effectiveness of Caregiver-Mediated Spoken Language Interventions for Children Under Five at Risk of Developmental Language Disorder: A Systematic Review and Meta-Analysis. International Journal of Language & Communication Disorders, 2026 г.

Статията е с информационна цел и не заменя консултация със специалист.