Заекване в предучилищна възраст: кога да чакате и кога да потърсите логопед

Детето ви е говорило нормално, а от няколко седмици повтаря първата сричка или засича на думата. Първата реакция на повечето родители е да чакат, защото „всички деца минават през това“. Отчасти е вярно — но има граница, след която чакането започва да вреди.

Какво наистина се случва в предучилищна възраст

Заекването най-често започва между 2 и 5 години, когато речта се развива най-бързо. Голяма част от децата се възстановяват и без терапия. Точно затова съветът „изчакайте“ звучи разумно — проблемът е, че никой не може предварително да каже кое дете ще се възстанови само.

Второто важно нещо: възстановяването рядко става за седмици. То отнема месеци, а при част от децата не идва. Затова „чакаме да видим“ без никакъв план е рискована стратегия.

Какво показва най-голямото изпитване

Изпитването RESTART (PLOS ONE, 2015 г.) сравнява два подхода при 199 деца в предучилищна възраст:

• пряка терапия (програмата Lidcombe, при която родителят дава спокойна обратна връзка за говора по указания на логопеда);
• непряка терапия (промени в средата и в общуването около детето).

На 18-ия месец 76,5% от децата с пряка терапия и 71,4% от децата с непряка терапия вече не заекват. Разликата между двата подхода не е статистически значима — тоест и двата работят.

Авторите отбелязват и друго: терапията обикновено се препоръчва да започне преди 6-годишна възраст, защото шансовете за възстановяване намаляват, след като заекването се е задържало по-дълго. С възрастта детето все повече осъзнава запъването си и започва да го крие — а това вече е отделен проблем.

Какво помага у дома

• Забавете собствената си реч. Не молете детето да говори бавно; говорете бавно вие. Това работи по-добре от всяка инструкция.
• Изчакайте секунда, преди да отговорите. Намалява напрежението за бързина в разговора.
• Не довършвайте думите вместо него и не казвайте „поеми дъх“, „започни отначало“.
• Задавайте по-малко въпроси. Вместо това коментирайте какво правите — така детето говори, когато поиска, а не по заявка.
• Реагирайте на съдържанието, не на говора. Ако детето каже нещо интересно със запъване, отговорете на интересното.
• Ако попита „защо говоря така“, отговорете спокойно и честно: „Понякога думите засичат. Няма нищо страшно.“ Мълчанието по темата плаши повече.

Кога да се обадите

• запъването продължава повече от 6 месеца;
• детето се напряга, стиска очи, спира да говори или избягва думи;
• има случаи на заекване в семейството;
• започнало е след 3,5-годишна възраст;
• вие сте разтревожени. Това само по себе си е достатъчна причина за една консултация.

Какво правим ние

На първата среща оценяваме колко често и как точно се появява запъването, как детето реагира на него и какво се случва в общуването у дома. Оттам решаваме заедно: проследяване с конкретни насоки или терапия. В кабинета работим и с дихателни игри и биофийдбек при по-тежко заекване.

Работим в Бяла Слатина и онлайн. Час се запазва онлайн за около две минути.

Източник

• de Sonneville-Koedoot C. et al. Direct versus Indirect Treatment for Preschool Children who Stutter: The RESTART Randomized Trial. PLOS ONE, 2015 г.

Статията е с информационна цел и не заменя консултация със специалист.